Vasile et al. разкъса образци във формата на панталон от тъкан от лен и коноп–лен, в сплитка лито, панамски и кепърни сплитки, на машина за изпитване на опън, и съобщават: “Най-ниската сила на раздиране беше регистрирана за лито сплитка и в двата случая на конопено-ленени и ленени тъкани.”
Какво установи ANOVA анализът на Hossain et al., че определя якостта на раздиране, и какво определя якостта на опън, в 100% памучна тъкан?
За раздиране по посока на основата, Hossain et al. напишете: “Основният ефект на сплитката на тъканта е значим, F(7,14)=2.89, p=0.04; това е средната якост на раздиране по основа (Y1) се различава значително от дизайн до дизайн”. Настройката на тъкачния стан нямаше такъв ефект: “Таблица 3 показва, че основният ефект от настройката на стана е незначителен, F(2,14)= 0.92, p=0.42, което означава, че средната якост на раздиране по основа (Y1) е почти еднаква за трите настройки на стана.”
Раздирането по посока на вътъка следваше същия модел. За настройка на тъкачния стан, “основният ефект от настройката на стана не е значим, F(2,14)=1.59, p=0.24”. За сплитка, “основният ефект на сплитката на плата е значим, F(7,14)=3.20, p=0.03”.
Якостта на опън беше обратната. “Основният ефект от настройката на тъкачния стан е много значим върху добива на Y3, F(2,14)=316.9, p=0.00.” За сплитка, “ефектът на сплитката на плата е незначителен; средният добив на якост на опън по основа (Y3) е почти еднаква за осем дизайна с еднаква настройка на стана, F(7,14)=2.07, p=0.12.”
Памучните проби бяха изтъкани от една памучна прежда в осем сплитки, всяка при три настройки на стана (различна гъстота на бърдото и нищелките), на мострен рапирен стан. Раздирането беше измерено с махален уред тип Elmendorf след ензимно отшлихтоване, измиване, сушене и релаксация. Десизирането е един от няколко ензимни обработки за памук.
Коя сплитка се раздираше най-трудно при памучните тъкани на Hossain et al, и на какво го отдават авторите?
Hossain et al. напишете: “Якостта на раздиране на тъкан тип рогозка е по-висока от тази на рипс, кепър, и сатен, с подобна дължина на флотиране (Фиг. 5).” В техния ANOVA анализ за раздиране по основа, “най-високата средна стойност на якостта на раздиране по основа (Y1) беше получено за модела 2 гладка рогозка.”
Авторите отдават това на дължината на плаващите нишки и начина на пресичане на основата и вътъка. “Според дължината на флота, може да се каже, че дължината на флотиране на плата влияе значително на якостта на раздиране. С увеличаването на дължината на флотирането, повече прежди са близо една до друга, като по този начин се увеличава якостта на раздиране.” Те допълват: “Така контактът между нишките на основата и вътъка, моделът на сплитане или вариацията в дизайна на сплитката играят жизненоважна роля за якостта на раздиране по основа и по вътък”.
Само дължината на флота не обяснява реда на резултатите за памука в Таблица A. Сатенът прехвърля над три нишки; правилната рогозка флотира над две. И все пак в посока на основата при най-плътната настройка на стана, сатенът се раздираше при по-малка сила от двете рогозки и втория основен репс.
Авторите също пишат, че “якостта нараства с увеличаването на броя на нищелките”. Техните графики измерват това като промяна спрямо лито сплитката, не в нютони: “Относителна промяна в якостта на раздиране по вътъка спрямо платнената сплитка.” В нютони, сатенът и двата кепъра се раздираха при по-малка сила при най-плътната настройка, отколкото при другите две настройки.
Стойността за неправилна рогозка по посока на основата при най-плътната настройка е близка до посочения капацитет на уреда за раздиране, което авторите посочват като “Elma скъсване при максимално натоварване 133 N”. Поради тази причина, може да не е точна стойност.
| Настройка на тъкачния стан | Дизайн | Максимална плътност на нишките по Law | EPCm | PPCm | Раздиране по основа (N) | Раздиране по вътък (N) |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Бърдо 60/нищелка 30 | Обикновен | 22 | 15 | 14 | 56.390 | 64.011 |
| Бърдо 60/нищелка 30 | Гладък основен рипс | 30 | 14 | 14 | 92.132 | 78.373 |
| Бърдо 60/нищелка 30 | (2) Гладка правилна рогозка | 30 | 16 | 13 | 100.950 | 103.010 |
| Бърдо 60/нищелка 30 | Гладък основен рипс | 33 | 15 | 14 | 62.296 | 76.838 |
| Бърдо 60/нищелка 30 | (3+1) Гладка неправилна рогозка | 33 | 17 | 14 | 75.424 | 70.724 |
| Бърдо 60/нищелка 30 | Z-кепър | 30 | 16 | 14 | 80.386 | 88.242 |
| Бърдо 60/нищелка 30 | Z-кепър | 33 | 15 | 14 | 84.252 | 88.754 |
| Бърдо 60/нищелка 30 | Памучен сатен | 33 | 17 | 14 | 81.405 | 92.152 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | Обикновен | 22 | 19 | 17 | 39.681 | 48.406 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | Гладък основен рипс | 30 | 21 | 18 | 105.640 | 85.288 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | (2) Гладка правилна рогозка | 30 | 20 | 17 | 106.390 | 102.505 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | Гладък основен рипс | 33 | 20 | 18 | 108.470 | 84.684 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | (3+1) Гладка неправилна рогозка | 33 | 21 | 18 | 93.060 | 95.304 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | Z-кепър | 30 | 20 | 18 | 96.719 | 100.558 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | Z-кепър | 33 | 20 | 18 | 83.534 | 90.806 |
| Бърдо 40/нищелка 40 | Памучен сатен | 33 | 21 | 18 | 72.418 | 85.810 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | Обикновен | 22 | 25 | 24 | 18.858 | 32.798 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | Гладък основен рипс | 30 | 26 | 25 | 63.872 | 56.667 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | (2) Гладка правилна рогозка | 30 | 25 | 25 | 100.408 | 104.193 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | Гладък основен рипс | 33 | 26 | 25 | 122.200 | 64.117 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | (3+1) Гладка неправилна рогозка | 33 | 27 | 26 | 132.810 | 129.400 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | Z-кепър | 30 | 26 | 26 | 59.613 | 72.977 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | Z-кепър | 33 | 26 | 25 | 47.421 | 48.136 |
| Бърдо 60/нищелка 60 | Памучен сатен | 33 | 27 | 26 | 41.407 | 71.366 |
В каква посока пробите за раздиране тип панталон от лен и коноп-лен на Vasile et al. не успяха да се раздерят напряко?
Vasile et al. доклад: “В рамките на периода на изпитване, всички пет образеца от всеки плат се раздираха в посока на основата. За разлика от това, в посока на вътъка, пет образеца от FLAX PLAIN, три образеца от ЛЕНЕН КЕПЪР и КОНОПЕНО ЛИТО, и нито един образец от HEMP PAN, КОНОП КЕПЪР, а FLAX PAN се раздираше напречно на тази посока.”
Шестте тъкани бяха изтъкани на промишлен стан. Всички имат общ избелен лен (лен) изкривяване. Вътъкът е или лен, придавайки на ленените платове (ЛЕН), или коноп, придавайки на конопено-ленените платове (КОНОП). Всяка вътъчна нишка беше изтъкана в платнена сплитка, панама (PAN) или кепър.
Изследователите първо изпробваха махало (Елмендорф) изпитване на раздиране на тези ленени и конопено-ленени платове. “Този опит беше неуспешен, тъй като силата, необходима за раздиране на образеца, надвишаваше максималната сила, упражнявана от уреда.” След това те използваха образец с формата на панталон: лента с прорез, чиито два крачола бяха разтеглени на машина за изпитване на опън.
Коя сплитка се протри първа при изпитването за изтриване по Martindale на Vasile et al. върху тъкани от лен и коноп-лен?
Vasile et al. напишете: “Сред шестте анализирани тъкани, панамената сплитка беше очевидно най-чувствителна към износване в сравнение с литото и особено с кепърните сплитки.” Върху вътъчното влакно, пишат те: “Беше наблюдавано, че тъканите с еднаква сплитка изглеждат еднакво устойчиви на абразия, независимо от вида на вътъка.”
| Плат | Вътък | Тъкане | Цикли до разрушаване |
|---|---|---|---|
| КОНОП ПЛАТНЕНА СПЛИТКА | Коноп | Обикновен | 5000 |
| КОНОП PAN | Коноп | Панама | 4000 |
| КОНОП КЕПЪР | Коноп | Кепър | 6000 |
| ЛЕН ПЛАТНЕНА СПЛИТКА | Лен | Обикновен | 5000 |
| ЛЕН PAN | Лен | Панама | 4000 |
| ЛЕН КЕПЪР | Лен | Кепър | 6000 |
Vasile et al. наричат този резултат само “отчасти в съответствие” с по-ранни проучвания, което “отчетено е по-голямо износване при кепърните и сатенените сплитки, отколкото при лито и панама, отдадено на по-дългите флотиращи нишки на първите две сплитки.” При кепър, двата резултата не съвпадат: по-ранното изследване установи по-голямо износване при кепъра, докато кепърът издържа най-дълго в теста Martindale на Vasile et al.
Източници: Hossain, М. M., Alimuzzaman, С. & Ahmed, г. М. (2023). “Якост на раздиране и на опън на 100% Памучни тъкани’ Основни структури: Регресионно моделиране”. Влакна и текстил 30(2), 14–25. DOI 10.15240/tul/008/2023-2-002. https://dspace.tul.cz/items/cc620c63-5386-4717-96e9-403bb1c2fa2e/full. Vasile, S., Vermeire, S., Vandepitte, K., Troch, V. & De Raeve, А. (2024). “Влияние на сплитката и вида на вътъка върху механичните и комфортните свойства на конопено-ленени тъкани”. Материали 17(7), 1650. DOI 10.3390/ma17071650. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11012718/.
Разработване на гама дамско облекло? Вижте как работим като производител на дамски облекла в Индия.
Вижте B2B lookbooks → поглед към най-новите ни колекции. Поискайте пълната гама: повече дизайни по заявка.
